Песен

esfir (Есфир Асфар)
85 358

Dec 2, 2010, 3:33 PM

Poetry » Love

620 0 3

Винаги, когато чуя песен стара -

аноним трепти и шава струна някаква заспала на Душата.

Какво говори тя - нашепва нещо мило, скъпо и обично, и незнайно...

Какво ли вплетено е в таз мелодия през вековете,

ту бистър извор, река пълноводна,

ту шарена черга, черен калпак,

смях приглушен, закачка игрива,

хоро скокливо на млади моми...

От древността идва тя, но отива към Вечността,

и вечно млада и мъдра е тази песен,

защото изкована е в пещ като стомана,

охладена от много човешки сълзи...

Затова шава Душата...

защото споменът е жив като писмо от минали животи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

feia (Вилдан Сефер)

2010-12-10T12:49:47+02:00

Чудно...
esfir (Есфир Асфар)

2010-12-07T18:08:25+02:00

Благодаря, Ели, аз съм ти най-големият почитател...В твоите стихове виждам моите...
voda (Елица Ангелова)

2010-12-04T15:46:40+02:00

Споменът - като писмо от минали животи

Находка е, Есфир!
Много ми допадна.
Поздрав!