2.12.2010 г., 15:33

Песен

788 0 3

Винаги, когато чуя песен стара - 

аноним трепти и шава струна някаква заспала на Душата. 

Какво говори тя - нашепва нещо мило, скъпо и обично, и незнайно...

Какво ли вплетено е в таз мелодия през вековете,

ту бистър извор, река пълноводна,

ту шарена черга, черен калпак,

смях приглушен, закачка игрива,

хоро скокливо на млади моми...

От древността идва тя, но отива към Вечността,

и вечно млада и мъдра е тази песен,

защото изкована е в пещ като стомана,

охладена от много човешки сълзи...

 

Затова шава Душата... 

защото споменът е жив като писмо от минали животи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудно...
  • Благодаря, Ели, аз съм ти най-големият почитател...В твоите стихове виждам моите...
  • Споменът - като писмо от минали животи

    Находка е, Есфир!
    Много ми допадна.
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...