26 sept 2008, 7:52

Песен на щастливеца 

  Poesía
1003 0 6

Песен на щастливеца

 

Аз стъпвам боса по туптящите паважи

и пулсът ми отеква в моя ден,

отлитат от съня ми хиляди миражи

на влюбения слънчев изгрев в мен.

 

Аз гоня нощем лунните целувки

и ги раздавам през деня чрез ветровете,

запазвам само мъничко магия

и с нея разговарям с боговете.

 

Аз пея даже в миг, когато ням

гласът ми е забравил свойте песни,

но въпреки умората от вярата си знам -

щастливите мелодии са винаги чудесни.

 

Аз нямам име, нямам и лице,

но мога и на теб да дам от своята магия.

Тя бързо ще покълне и после ще расте,

но ти не я забравяй - обичай я, пази я!

 

И ако някой ден изгубиш светлината,

не се плаши, не е настъпил край!

Вземи си като мене от луната

и след това на други я раздай...

                                                           11.11.2007

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??