Песен на щастливеца
Песен на щастливеца
Аз стъпвам боса по туптящите паважи
и пулсът ми отеква в моя ден,
отлитат от съня ми хиляди миражи
на влюбения слънчев изгрев в мен.
Аз гоня нощем лунните целувки
и ги раздавам през деня чрез ветровете,
запазвам само мъничко магия
и с нея разговарям с боговете.
Аз пея даже в миг, когато ням
гласът ми е забравил свойте песни,
но въпреки умората от вярата си знам -
щастливите мелодии са винаги чудесни.
Аз нямам име, нямам и лице,
но мога и на теб да дам от своята магия.
Тя бързо ще покълне и после ще расте,
но ти не я забравяй - обичай я, пази я!
И ако някой ден изгубиш светлината,
не се плаши, не е настъпил край!
Вземи си като мене от луната
и след това на други я раздай...
11.11.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Василева Все права защищены
