Песен непозната
Лист хартия...
а аз пиша.
Пиша за теб, тъга,
която обичам по навик.
А ти ме питаш: "Та кой обича тъгата?"
... и после, добавяш:
"Тя е самотна... и всъщност, на всеки".
А аз...
те обичам.
Свикнах със теб, нещастнице!
И също като теб се обричам,
на мъка, на болка, на самота.
***
Ела, седни тук... до мен -
нека поне сега не бъдем самотни!
Не можем да пеем, глас не остана.
Не можем да плачем, сълзите пресъхнаха...
... но ще пием от болка,
от страст недочакана.
А ти, мъко, пълзиш по мен,
проникваш в кожата ми,
пълзиш по клетките ми...
... а после, нахлуваш във тях,
и късаш ядрото на две...
и те умират...
И боли...
А аз те обичам - тъга безпощадна.
За мен -
смехът е песен, песен непозната...
а аз пиша.
Пиша за теб, тъга,
която обичам по навик.
А ти ме питаш: "Та кой обича тъгата?"
... и после, добавяш:
"Тя е самотна... и всъщност, на всеки".
А аз...
те обичам.
Свикнах със теб, нещастнице!
И също като теб се обричам,
на мъка, на болка, на самота.
***
Ела, седни тук... до мен -
нека поне сега не бъдем самотни!
Не можем да пеем, глас не остана.
Не можем да плачем, сълзите пресъхнаха...
... но ще пием от болка,
от страст недочакана.
А ти, мъко, пълзиш по мен,
проникваш в кожата ми,
пълзиш по клетките ми...
... а после, нахлуваш във тях,
и късаш ядрото на две...
и те умират...
И боли...
А аз те обичам - тъга безпощадна.
За мен -
смехът е песен, песен непозната...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Тодорова Todos los derechos reservados
