Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.
Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.
Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.
Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят.
Не спирам за любов да си мечтая и зная, тя ме прави по-богат!
Когато на небето чучулиги и техните дечица аз съзрях,
издадохме смирените ми книги и хората докоснахме със тях.
Душата ми прераждаше се – нова, пречистена от всякоя творба,
помилвана от госпожа Цветкова, която ѝ рисуваше крила.
Творбите ми танцуваха спокойно и в книгата заемаха места.
Работихме с Издателство достойно! Издателство, наречено Мечта!
Не мисля за издадените книги, а мисля за човешките сърца.
Те, книгите, са просто чучулиги, които ще отлитнат сутринта.
Издигаме римуваната къща и пеем до зори за любовта!
Приятели любими, вас прегръщам и пазя ви вовеки в паметта!
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados