15 abr 2022, 7:02

Песен за любовта с добри приятели

  Poesía
362 0 0

Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.

Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.

Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.

Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
 

Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят.

Не спирам за любов да си мечтая и зная, тя ме прави по-богат!

Когато на небето чучулиги и техните дечица аз съзрях,

издадохме смирените ми книги и хората докоснахме със тях.
 

Душата ми прераждаше се – нова, пречистена от всякоя творба,

помилвана от госпожа Цветкова, която ѝ рисуваше крила.

Творбите ми танцуваха спокойно и в книгата заемаха места.

Работихме с Издателство достойно! Издателство, наречено Мечта!
 

Не мисля за издадените книги, а мисля за човешките сърца.

Те, книгите, са просто чучулиги, които ще отлитнат сутринта.

Издигаме римуваната къща и пеем до зори за любовта!

Приятели любими, вас прегръщам и пазя ви вовеки в паметта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...