15 abr 2022, 7:02

Песен за любовта с добри приятели

  Poesía
361 0 0

Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.

Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.

Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.

Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
 

Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят.

Не спирам за любов да си мечтая и зная, тя ме прави по-богат!

Когато на небето чучулиги и техните дечица аз съзрях,

издадохме смирените ми книги и хората докоснахме със тях.
 

Душата ми прераждаше се – нова, пречистена от всякоя творба,

помилвана от госпожа Цветкова, която ѝ рисуваше крила.

Творбите ми танцуваха спокойно и в книгата заемаха места.

Работихме с Издателство достойно! Издателство, наречено Мечта!
 

Не мисля за издадените книги, а мисля за човешките сърца.

Те, книгите, са просто чучулиги, които ще отлитнат сутринта.

Издигаме римуваната къща и пеем до зори за любовта!

Приятели любими, вас прегръщам и пазя ви вовеки в паметта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...