Песен за любовта с добри приятели

Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.

Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.

Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.

Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
 

Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят.

Не спирам за любов да си мечтая и зная, тя ме прави по-богат!

Когато на небето чучулиги и техните дечица аз съзрях,

издадохме смирените ми книги и хората докоснахме със тях.
 

Душата ми прераждаше се – нова, пречистена от всякоя творба,

помилвана от госпожа Цветкова, която ѝ рисуваше крила.

Творбите ми танцуваха спокойно и в книгата заемаха места.

Работихме с Издателство достойно! Издателство, наречено Мечта!
 

Не мисля за издадените книги, а мисля за човешките сърца.

Те, книгите, са просто чучулиги, които ще отлитнат сутринта.

Издигаме римуваната къща и пеем до зори за любовта!

Приятели любими, вас прегръщам и пазя ви вовеки в паметта!