4 mar 2018, 21:20

Песен За Песента

  Poesía » Civil
1.4K 1 0
  1. Песен за песента

Не забравяй никога ти песента,

песента, тя винаги идва последна,

дори да крачи до теб есента

със стъпките мокри, редки, безредни . . .

 

Песента е начало на дръзките думи

под весел, немирен, момчешки перчем,

загърбила грижа на палавник румен,

отдаден в игрите през дългия ден.

 

Куплети редят мечтаните рими,

припява им бойко жизнен рефрен,

куплетите свое послание имат,

куплетите търсят апел споделен!

 

Песента сбира приятели свои,

хванати дружно смели ръце,

тя бди над внезапните остри завои,

в ръцете стиснала блеснала цев!

 

Върви с песента на мечтата си бяла,

върви и не спирай под нейния звук,

във време без песен духът се предава,

до тебе тогава изправя се друг.

 

През дълги такива глухи години,

ти бавно си мъчил себе си, знай,

забравил за нея пребит ще преминеш

през куци пътеки към слепия край!

 

Затуй потърси прекрасната песен,

тя тебе ще води през бурни води

към бряг обетован, бленуван, чудесен,

с небето, което мечтите реди,

 

Не знаеш ли ти, песента долетява последна,

в отрудени дни, безпосочен живот

и есен безсилна със крачки безредни

ще чуе куплета на звънкия ход!

 

гр. София, 14.04.2017 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...