Вещица ли черна
 или дявол бе,
гдето ме прегърна
 и ме залюля...

 С черна ли магия
 някой ме прокле,
 та горчилки пия,
 със счупени криле!

 Сбърках ли я нещо,
 имам ли вина,
че така горещо
 мен ме прокълна?!

 Хората се смеят,
 поривът е жив,
 а пък аз линея,
 светът ми е крив!

 Нека песни пеят
 и се веселят,
 аз пък ще линея -
 съхне мой'та плът!

 Нямам си любима,
 а не съм дете,
 хубавици има,
 аз пък чувства - не!

 Искам да обичам
 и да съм щастлив!
 В любовта надничам
 и съм завистлив!

 Нямам си любима,
 имам ли сърце?!
 В мен бушува зима,
 аз не съм дете!
 1950 г. Драгойново