23 abr 2014, 20:19

Песента ми

833 0 0

Ти знаеш кой съм аз,
тъй просто е за тебе,
в леда на хладен мраз
съм фигура студена,
ухание безплътно,
невкусило живота,
но тук ще те препъна -
грешиш ужасно много!

Това сърце беззлобно
пепел задушава
и устните ми дави
все таз безвкусна плява,
и стъпвам все на тая
вмирисала се плесен...
Но гоня пак през зъби 
избягалата песен.

А знаеш ли, че зная
и болка, и поквара;
тялото - в треска,
душата - в пожари.
И дърпах не веднъж
през бликналата кръв
на примамливи надежди
безмилостната стръв.

Бездомна песента ми
скита и се лута,
без воля да политне,
птица полумъртва,
напира да излезе,
но блъска се в стените -
ръждив корав метал
на моята обител.

Но ето, че излита
и сякаш в полусън,
при тебе ме довежда
от крила пробуден звън,
разтапям се безмълвно
в образа безплътен
на хладно същество
и сякаш, че ме няма.

Ти знаеш кой съм аз.
Песен и измама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Нецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...