Ти знаеш кой съм аз,
тъй просто е за тебе,
в леда на хладен мраз
съм фигура студена,
ухание безплътно,
невкусило живота,
но тук ще те препъна -
грешиш ужасно много!

Това сърце беззлобно
пепел задушава
и устните ми дави
все таз безвкусна плява,
и стъпвам все на тая
вмирисала се плесен...
Но гоня пак през зъби 
избягалата песен.

А знаеш ли, че зная
и болка, и поквара;
тялото - в треска,
душата - в пожари.
И дърпах не веднъж
през бликналата кръв
на примамливи надежди
безмилостната стръв.

Бездомна песента ми
скита и се лута,
без воля да политне,
птица полумъртва,
напира да излезе,
но блъска се в стените -
ръждив корав метал
на моята обител.

Но ето, че излита
и сякаш в полусън,
при тебе ме довежда
от крила пробуден звън,
разтапям се безмълвно
в образа безплътен
на хладно същество
и сякаш, че ме няма.

Ти знаеш кой съм аз.
Песен и измама...