23.04.2014 г., 20:19

Песента ми

830 0 0

Ти знаеш кой съм аз,
тъй просто е за тебе,
в леда на хладен мраз
съм фигура студена,
ухание безплътно,
невкусило живота,
но тук ще те препъна -
грешиш ужасно много!

Това сърце беззлобно
пепел задушава
и устните ми дави
все таз безвкусна плява,
и стъпвам все на тая
вмирисала се плесен...
Но гоня пак през зъби 
избягалата песен.

А знаеш ли, че зная
и болка, и поквара;
тялото - в треска,
душата - в пожари.
И дърпах не веднъж
през бликналата кръв
на примамливи надежди
безмилостната стръв.

Бездомна песента ми
скита и се лута,
без воля да политне,
птица полумъртва,
напира да излезе,
но блъска се в стените -
ръждив корав метал
на моята обител.

Но ето, че излита
и сякаш в полусън,
при тебе ме довежда
от крила пробуден звън,
разтапям се безмълвно
в образа безплътен
на хладно същество
и сякаш, че ме няма.

Ти знаеш кой съм аз.
Песен и измама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Нецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...