Песента на човека

25 mar 2022, 16:46

Poesía » Otra

145 0 0

Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.

И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща.
Уви тъкмо се извисява в Космоса и песента с последен дъх сбогом изрича.

Поваля се тогаз човека стигнал почти до всичко и осъзнава, че той е нищо.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.