Песента на човека

Една песен, която остарява с мен, 
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.

И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща. 
Уви тъкмо се извисява в Космоса и песента с последен дъх сбогом изрича.

 
Поваля се тогаз човека стигнал почти до всичко и осъзнава, че той е нищо.