Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.
И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща.
Уви тъкмо се извисява в Космоса и песента с последен дъх сбогом изрича.
Поваля се тогаз човека стигнал почти до всичко и осъзнава, че той е нищо.
© Ellie Adil All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
