Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.
И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща.
Уви тъкмо се извисява в Космоса и песента с последен дъх сбогом изрича.
Поваля се тогаз човека стигнал почти до всичко и осъзнава, че той е нищо.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up