Песента на човека
Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.
И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща.
Уви тъкмо се извисява в Космоса и песента с последен дъх сбогом изрича.
Поваля се тогаз човека стигнал почти до всичко и осъзнава, че той е нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ellie Adil Всички права запазени
