Песента на хамака

rudin (Иван Христов)
858 1444

15 jul 2016, 7:57

Poesía » Otra

663 0 5

Високо в клони на черешата
повя ветрецът шумолещ
и слезе ниско, до човешката
мечта за хлад в деня горещ.

А после хукна към долините,
в игра дървята разлюля
и над селцето и градините
за сянка облаче довя.

Навярно бе на разузнаване
изпратено с отряд дозор,
че в синьото небе доплаваха
армади в плътен кръгозор.

След първи гръм в далечината
светкавиците в люта бран
куршумен дъжд от залп замятаха
върху опънат барабан

на туй поле от жад напукано,
поело с хиляди уста
живителната влага, рукнала
като божествена маннá.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.