Jul 15, 2016, 7:57 AM

Песента на хамака 

  Poetry » Other
565 0 5

Високо в клони на черешата
повя ветрецът шумолещ
и слезе ниско, до човешката
мечта за хлад в деня горещ.

 

А после хукна към долините, 
в игра дървята разлюля
и над селцето и градините
за сянка облаче довя.

 

Навярно бе на разузнаване
изпратено с отряд дозор,
че в синьото небе доплаваха
армади в плътен кръгозор.

 

След първи гръм в далечината
светкавиците в люта бран
куршумен дъжд от залп замятаха
върху опънат барабан

 

на туй поле от жад напукано, 
поело с хиляди уста
живителната влага, рукнала
като божествена маннá.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??