Песента на хамака
Високо в клони на черешата
повя ветрецът шумолещ
и слезе ниско, до човешката
мечта за хлад в деня горещ.
А после хукна към долините,
в игра дървята разлюля
и над селцето и градините
за сянка облаче довя.
Навярно бе на разузнаване
изпратено с отряд дозор,
че в синьото небе доплаваха
армади в плътен кръгозор.
След първи гръм в далечината
светкавиците в люта бран
куршумен дъжд от залп замятаха
върху опънат барабан
на туй поле от жад напукано,
поело с хиляди уста
живителната влага, рукнала
като божествена маннá.
© Иван Христов All rights reserved.
