17 may 2020, 0:49

Любовта ни пее...

1K 2 2

 

Влезе като лъч светлина,

като въздух пръв в кавала,

като ромоленето от дъжд,

като песен докосна ръцете ми,

влезе в клавишите на пианото ми.

И отвори като с вълшебство,

затвореното ми сърце без ключ.

Отвори го. И освободи душата ми.

Като кръв премина през вените ми.

Сърцето ми се разтуптя, като че ли

му е за първи път да бъде живо.

Със светлина озари живота ми.

Със топлина ме обгърна.

Със доброта ме трогна.

Виждам света от друг ъгъл.

Вярвам в цветовете му безкрай.

Вярвам в теб. И в себе си.

Вярвам, че в света има добро.

В това, което чувстваме.

Със съдбата ли дойде?

Не знам, не знам, не знам...

Знам, че сърцето ми избра теб,

така както твоето избра мен...

Влезе като лъч светлина,

като уханието в цветята,

като шепот във флейта,

като лък по струните на цигулка.

Влезе с любов в сърцето ми.

Нежността, с която ме обля...

тогава, в този първи път....

изпълни целия ми свят.

А днес плача от щастие,

както в онзи първи път.

А ти целуваш сълзите ми,

които ромолят по ръцете ти.
Прегръщаш ме тъй тихо.

Заплакваш и ти за миг.

Усмихваш ми се. Усмихвам се и аз.

А ти отново се шегуваш,

въздуха изпълваме със смях.

Като деца, хващаме се за ръце,

захванали здраво хвърчилото

на своята поредната лудория.

Хората ни гледат странно.

Мислят, че сме луди.

Но нас не ни интересува.

Взимаш в ръце твоята китара.

И засвирваш песен за мен.

В песента сме само ти и аз.

А гласа ни гали струните и.

Прибираме се вкъщи.

Песента отново е в нас.

Засвирвам на пианото за теб.

Гласът ни гали клавишите му.

Заставаш зад гърба ми.

И пазиш ме. Пазя те и аз.

Всеки ден любовта ни пее.

Тя е в песните на птичките.

Тя е в лъчите на слънцето.

Тя е в звездите и луната.

Тя е в любовта ни към света.

Тя е в нас. Несломима.
Щурците също пеят със нас.
Арфата ще помни любовта ни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...