Песен на плачеща китара
долових в разгара на нощта!
Заглуши тишината,
загасна пламъчето на свещта!
Сълзи, докосващи тънките струни -
редяха нотите - съветници добри.
Строфи, състоящи се от нереални думи,
описваха потискащата самота
и любовта...
Ала сълзите бяха и от радост,
не само от тъга и пустота!
Заедно те допълваха ...