Oct 21, 2008, 10:32 PM

Песента на плачеща китара

  Poetry
1.5K 0 0
 

Песен на плачеща китара

долових в разгара на нощта!

Заглуши тишината,

загасна пламъчето на свещта!

 

Сълзи, докосващи тънките струни -

редяха нотите - съветници добри.

Строфи, състоящи се от нереални думи,

описваха  потискащата самота

и любовта...

 

Ала сълзите бяха и от радост,

не само от тъга и пустота!

Заедно те  допълваха

словото на песента!

 

Нежност обгърна моята крехка душа,

наливаха се, дълбоки като кладенец очи.

Сантиментална съм и не греша!

Обичам китара в сърцето ми безспир да звучи!

 

Мелодия на искреността

нека залива като приливна вълна,

мен и душевността!

Не искам да се отърва от тази звучна красота!

 

Самочувствие, блясък в очите,

усмивки и доброта

нека да красят човешките лица!

Не е нужна самота в невинните сърца!

 

Песен на плачеща китара

долових в разгара на нощта!

Изслушах я! Дари ми тя сила и светлина,

след като споделихме своята тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...