Песен на плачеща китара
долових в разгара на нощта!
Заглуши тишината,
загасна пламъчето на свещта!
Сълзи, докосващи тънките струни -
редяха нотите - съветници добри.
Строфи, състоящи се от нереални думи,
описваха потискащата самота
и любовта...
Ала сълзите бяха и от радост,
не само от тъга и пустота!
Заедно те допълваха
словото на песента!
Нежност обгърна моята крехка душа,
наливаха се, дълбоки като кладенец очи.
Сантиментална съм и не греша!
Обичам китара в сърцето ми безспир да звучи!
Мелодия на искреността
нека залива като приливна вълна,
мен и душевността!
Не искам да се отърва от тази звучна красота!
Самочувствие, блясък в очите,
усмивки и доброта
нека да красят човешките лица!
Не е нужна самота в невинните сърца!
Песен на плачеща китара
долових в разгара на нощта!
Изслушах я! Дари ми тя сила и светлина,
след като споделихме своята тъга!
© Виолета All rights reserved.