Посвири ми, щурче,
твоята влюбена песен,
малко, тъжно момче
в своята сребърна есен.
Аз прегъвам крак
до теб да приседна,
ще остана така
до Зорница последна.
И притихвам стаена
сама под звездите,
с песента упоена,
с любовта на щурците. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse