Песента на щуреца
Посвири ми, щурче,
твоята влюбена песен,
малко, тъжно момче
в своята сребърна есен.
до теб да приседна,
ще остана така
до Зорница последна.
И притихвам стаена
сама под звездите,
с песента упоена,
с любовта на щурците.
Клони свежда върба
за целувка с реката,
свириш с тъжна душа-
орис позната.
Композитор велик,
в самотата прописал,
а в сърцето - лист с ноти,
песента си записал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
