Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
13 sept 2011, 21:21

Пешеходци

  Poesía » Civil
582 0 2

ПЕШЕХОДЦИ
Не са ли много тихи дните ни?

Не са ли останали

без огъня

огнища и сърца!?
В чаршафи чисти всички 

сякаш сме заспали...
От гняв не се изопват вече

мъжките лица.
Препускат в спомените

само

огнените гриви.
Ръждясват поривите ни...

И всички правила!
И бурени покриват

пътища трънливи...
Мечтите ни са свили вече

своите крила!...
Преди да минем още

младостта,

стареем!...
Не календарни старци сме,

а старци по душа!...
Живуркаме живота си,

а не живеем!
Дотук дойдохме боси

и си тръгваме пеша...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0