Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
13.09.2011 г., 21:21

Пешеходци

581 0 2

ПЕШЕХОДЦИ
Не са ли много тихи дните ни?

Не са ли останали

без огъня

огнища и сърца!?
В чаршафи чисти всички 

сякаш сме заспали...
От гняв не се изопват вече

мъжките лица.
Препускат в спомените

само

огнените гриви.
Ръждясват поривите ни...

И всички правила!
И бурени покриват

пътища трънливи...
Мечтите ни са свили вече

своите крила!...
Преди да минем още

младостта,

стареем!...
Не календарни старци сме,

а старци по душа!...
Живуркаме живота си,

а не живеем!
Дотук дойдохме боси

и си тръгваме пеша...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0