Пешеходци
ПЕШЕХОДЦИ
Не са ли много тихи дните ни?
Не са ли останали
без огъня
огнища и сърца!?
В чаршафи чисти всички
сякаш сме заспали...
От гняв не се изопват вече
мъжките лица.
Препускат в спомените
само
огнените гриви.
Ръждясват поривите ни...
И всички правила!
И бурени покриват
пътища трънливи...
Мечтите ни са свили вече
своите крила!...
Преди да минем още
младостта,
стареем!...
Не календарни старци сме,
а старци по душа!...
Живуркаме живота си,
а не живеем!
Дотук дойдохме боси
и си тръгваме пеша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
