Sep 13, 2011, 9:21 PM

Пешеходци

  Poetry » Civic
584 0 2

ПЕШЕХОДЦИ
Не са ли много тихи дните ни?

Не са ли останали

без огъня

огнища и сърца!?
В чаршафи чисти всички 

сякаш сме заспали...
От гняв не се изопват вече

мъжките лица.
Препускат в спомените

само

огнените гриви.
Ръждясват поривите ни...

И всички правила!
И бурени покриват

пътища трънливи...
Мечтите ни са свили вече

своите крила!...
Преди да минем още

младостта,

стареем!...
Не календарни старци сме,

а старци по душа!...
Живуркаме живота си,

а не живеем!
Дотук дойдохме боси

и си тръгваме пеша...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....