15 mar 2013, 13:10

Пешеходци

Poesía » Civil

425 0 0

Не са ли много тихи дните ни,
не са ли?
Останаха без огъня
огнища и сърца...
В чаршафи бели
по леглата сме заспали.
От гняв не се изопват вече
мъжките лица!

Препускат спомените
с огнените гриви...
Раждясали са вече
пориви и правила.
И бурени покриват
пътища трънливи.
Мечтите са с безпомощно
отпуснати крила...

Преди да загорим,
във огъня си тлеем!
Дори и в младостта си
ний стареем по душа.
Живуркаме послушно...
Ние не живеем!
Дойдохме с бури,
а ще си отидеме пеша!

1970 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0