15 mar 2013, 13:10

Пешеходци

Poesía » Civil

420 0 0

Не са ли много тихи дните ни,
не са ли?
Останаха без огъня
огнища и сърца...
В чаршафи бели
по леглата сме заспали.
От гняв не се изопват вече
мъжките лица!

Препускат спомените
с огнените гриви...
Раждясали са вече
пориви и правила.
И бурени покриват
пътища трънливи.
Мечтите са с безпомощно
отпуснати крила...

Преди да загорим,
във огъня си тлеем!
Дори и в младостта си
ний стареем по душа.
Живуркаме послушно...
Ние не живеем!
Дойдохме с бури,
а ще си отидеме пеша!

1970 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0