29 may 2007, 22:04

ПЕЩЕРНЯЦИ

  Poesía
812 0 7
Благодаря на rad (Радостина Марчева) за подарената идея за това стихотворение.


Живеем в нови и луксозни пещери -
просторни, светли, чисти и уютни.
Не коне, а яздиме коли
и мислим все какво ще бъде утре.

Под ключ държим от себе си дори
всяка зала в пещерната теснотия.
Храната си убиваме с пари
и я държим в смразяващи кутии.

Стените - прави, като по конец.
Земята е застлана с мекотия.
За всяка грешка ни пищи звънец.
Водата все през филтър си я пием.

А вечер щом надвисне черен мрак
и хиляди звезди се появят,
един бутон натиска пещерняка
и става светъл пещерния свят.

Светът е пещера до пещера...
Една връз друга и една до друга...
Огромна джунгла с каменна гора
и всеки в пещерата си се губи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво и на двамата за идеята и за реализацията и! :*:*:*
    "Храната си убиваме с пари
    и я държим в смразяващи кутии."
    Това направо ме разтърси! Наистина смразяващо...
  • Когато стана Щурец сред звездите ще си изливам в песен мечтите...
    А сега ще горя в моят огън, защото това добре го мога...
    Камъни са хвърляли по Иисус, аз навярно съм малко куцуз...
    С камъни няма да ме доубият, а примирението ми ще скрият...

  • Вал...Не е за мен и тебе този свят!
    Подхлъзнеш ли се...с камъни те доубиват!
    /Дори и в свойта пещера не си рахат,
    ако не си намерил себеподобния примат/
    Но таз история до болка е позната.
    Затуй, добър ми Разказвачо...
    С прозаични строфи духа си не трови,
    а за песента на щурец сред звездите си спомни...
  • Много хубаво!Пещерните са живели по много в 1 пещера, а сега пещерите са с почти 1 обитател...
  • Поздравления за сравненията,получило се е много хубаво и истинско!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....