29 мая 2007 г., 22:04

ПЕЩЕРНЯЦИ

814 0 7
Благодаря на rad (Радостина Марчева) за подарената идея за това стихотворение.


Живеем в нови и луксозни пещери -
просторни, светли, чисти и уютни.
Не коне, а яздиме коли
и мислим все какво ще бъде утре.

Под ключ държим от себе си дори
всяка зала в пещерната теснотия.
Храната си убиваме с пари
и я държим в смразяващи кутии.

Стените - прави, като по конец.
Земята е застлана с мекотия.
За всяка грешка ни пищи звънец.
Водата все през филтър си я пием.

А вечер щом надвисне черен мрак
и хиляди звезди се появят,
един бутон натиска пещерняка
и става светъл пещерния свят.

Светът е пещера до пещера...
Една връз друга и една до друга...
Огромна джунгла с каменна гора
и всеки в пещерата си се губи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво и на двамата за идеята и за реализацията и! :*:*:*
    "Храната си убиваме с пари
    и я държим в смразяващи кутии."
    Това направо ме разтърси! Наистина смразяващо...
  • Когато стана Щурец сред звездите ще си изливам в песен мечтите...
    А сега ще горя в моят огън, защото това добре го мога...
    Камъни са хвърляли по Иисус, аз навярно съм малко куцуз...
    С камъни няма да ме доубият, а примирението ми ще скрият...

  • Вал...Не е за мен и тебе този свят!
    Подхлъзнеш ли се...с камъни те доубиват!
    /Дори и в свойта пещера не си рахат,
    ако не си намерил себеподобния примат/
    Но таз история до болка е позната.
    Затуй, добър ми Разказвачо...
    С прозаични строфи духа си не трови,
    а за песента на щурец сред звездите си спомни...
  • Много хубаво!Пещерните са живели по много в 1 пещера, а сега пещерите са с почти 1 обитател...
  • Поздравления за сравненията,получило се е много хубаво и истинско!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...