29.05.2007 г., 22:04

ПЕЩЕРНЯЦИ

808 0 7
Благодаря на rad (Радостина Марчева) за подарената идея за това стихотворение.


Живеем в нови и луксозни пещери -
просторни, светли, чисти и уютни.
Не коне, а яздиме коли
и мислим все какво ще бъде утре.

Под ключ държим от себе си дори
всяка зала в пещерната теснотия.
Храната си убиваме с пари
и я държим в смразяващи кутии.

Стените - прави, като по конец.
Земята е застлана с мекотия.
За всяка грешка ни пищи звънец.
Водата все през филтър си я пием.

А вечер щом надвисне черен мрак
и хиляди звезди се появят,
един бутон натиска пещерняка
и става светъл пещерния свят.

Светът е пещера до пещера...
Една връз друга и една до друга...
Огромна джунгла с каменна гора
и всеки в пещерата си се губи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво и на двамата за идеята и за реализацията и! :*:*:*
    "Храната си убиваме с пари
    и я държим в смразяващи кутии."
    Това направо ме разтърси! Наистина смразяващо...
  • Когато стана Щурец сред звездите ще си изливам в песен мечтите...
    А сега ще горя в моят огън, защото това добре го мога...
    Камъни са хвърляли по Иисус, аз навярно съм малко куцуз...
    С камъни няма да ме доубият, а примирението ми ще скрият...

  • Вал...Не е за мен и тебе този свят!
    Подхлъзнеш ли се...с камъни те доубиват!
    /Дори и в свойта пещера не си рахат,
    ако не си намерил себеподобния примат/
    Но таз история до болка е позната.
    Затуй, добър ми Разказвачо...
    С прозаични строфи духа си не трови,
    а за песента на щурец сред звездите си спомни...
  • Много хубаво!Пещерните са живели по много в 1 пещера, а сега пещерите са с почти 1 обитател...
  • Поздравления за сравненията,получило се е много хубаво и истинско!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....