29 ago 2010, 17:23

Песимистично-оптимистично

1.6K 0 16

 

 

Песимистично-оптимистично

 

                            по канибалски :)

 

Животът завоня и се оплиска,

подгони си опашката със стръв,

ухапа я, неистово изписка

и заоблизва рукналата кръв.

Кръвта събуди дремещото войнство

на кърлежи, бълхи и друга гад,

чието неотменно главно свойство

е - винаги умиращи от глад!

Опашката потръпна отмаляла,

животът се присви и  отесня,

гадта присви очи освирепяла

и зъбите показа на света.

А той, изпаднал в шок, не се опълчи -

замръзнал  в каталепсия титан,

подгонен като псе от зъби вълчи,

оглозгван,  онемял и опикан.

 

Накрая все пак има и поука –

изплюскала от алчност този свят,

по силата на висшата наука

гадта измира – знайно е. От глад.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз се забавлявах!Можеш ги тия работи!
  • Приятели, благодаря ви за интереса към това дълбоко потънало в архивите стихо )))
    Много се забавлявах, когато го пишех , дано се усеща
  • Фантастично канибалистично
    Благодаря на Льо Ше - коментарът му ме доведе тук.
  • Пак прочетох и пак много ми хареса
  • Ти просто си го можеш!
    Поздрави, Нели!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...