Щурчетата са мили спомени,
които в тъмното ни викат
и капчици тъга отронени
в мига, преди да ни обикнат.
Зоват щурчетата протяжно,
все мамят ни да се завърнем.
И да си кажем нещо важно .
Да си простим. Да се прегърнем.
На август във косите меки
безпаметно да се изгубим.
По слънчевите му пътеки
да тичаме добри и влюбени.
И песни на щурчета само
да слушаме. Денем и нощем.
А Лятото със смугло рамо
да ни привлича още, още....
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados