Щурчетата са мили спомени,
които в тъмното ни викат
и капчици тъга отронени
в мига, преди да ни обикнат.
Зоват щурчетата протяжно,
все мамят ни да се завърнем.
И да си кажем нещо важно .
Да си простим. Да се прегърнем.
На август във косите меки
безпаметно да се изгубим.
По слънчевите му пътеки
да тичаме добри и влюбени.
И песни на щурчета само
да слушаме. Денем и нощем.
А Лятото със смугло рамо
да ни привлича още, още....
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
