Щурчетата са мили спомени,
които в тъмното ни викат
и капчици тъга отронени
в мига, преди да ни обикнат.
Зоват щурчетата протяжно,
все мамят ни да се завърнем.
И да си кажем нещо важно .
Да си простим. Да се прегърнем.
На август във косите меки
безпаметно да се изгубим.
По слънчевите му пътеки
да тичаме добри и влюбени.
И песни на щурчета само
да слушаме. Денем и нощем.
А Лятото със смугло рамо
да ни привлича още, още....
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
