В целия свят няма място за тебе и мене, любими.
В целия свят няма място за нашата обич и нашата радост.
Пътища много, но по който, където да идем,
навсякъде скръб и въздишки, навсякъде болка и тягост.
Искаш ли да избягаме, да се скрием в китарата, мили?
Да се скрием при песните, като птици в дърво разцъфтяло?
Да ни бъдат те дом, светъл дом само с две керемиди -
едната Луната, а другата - Слънцето бяло!
*Стихчето е от женски род, защото такава песничка по-отива на момиче)))