27 abr 2016, 1:18

Песъчинки от живота ( Из "Пясък от думи")

  Poesía » Otra
433 0 0

 

 

Сред камъни пълзи змия

по пътя на своята прокоба.

Тя търси място с топлина,

за отровната своя утроба.

 

На Солунска до градинка живее

продавач без възраст на антики.

Наблюдава хората мълчешком

пред кафе, цигара и каничка.

Под крушка, ограден с брезент,

зиме и лете, под сняг и в пек

диша и мисли, храни се и чете

странният невидим човек...

 

Касата си банката затвори

пред парично самочувствие.

Остана му с взор нагоре

да търси от богове съчувствие.

По навик крие си лицето

зад талантливи златоустия

Приятна е компания, където

няма за беда предчувствия.

 

Крият се страхливите под маски

с надежда, че богове помагат.

Свободата задушава се от каски,

отвисоко с болка се пропада.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...