Сред камъни пълзи змия

по пътя на своята прокоба.

Тя търси място с топлина,

за отровната своя утроба.

На Солунска до градинка живее

продавач без възраст на антики.

Наблюдава хората мълчешком

пред кафе, цигара и каничка.

Под крушка, ограден с брезент,

зиме и лете, под сняг и в пек

диша и мисли, храни се и чете

странният невидим човек...

Касата си банката затвори

пред парично самочувствие.

Остана му с взор нагоре

да търси от богове съчувствие.

По навик крие си лицето

зад талантливи златоустия

Приятна е компания, където

няма за беда предчувствия.

Крият се страхливите под маски

с надежда, че богове помагат.

Свободата задушава се от каски,

отвисоко с болка се пропада.