Вихрят ли те
моите страсти
нестихващи,
гладни
и
жадни.
Като светкавица
ли те ослепяват,
Теб -
живеещият
все без мен.
Като нестихващ гръм
боботят
фоейверките
на душата ми.
Пиявици
в тялото ти дълбаят
незарастващи дупки.
Морска сол съм им сипала -
да ти бражди дълго.
Улавяш ли
космичните сигнали
на любовното ми изкуство.
Чучулигово ято
съм изпратила
на ухо да ти пеят.
Пет лева
залепи на челото ми -
да ти върви
в живота
по песен.
Хайде, събуди се,
ставай,
безОбичен -
сервирала съм ти закуска,
с енергийна закваска
забъркала съм ти
пир
от огнени чувства.
11 август 2001, Карлови Вари
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados