7 dic 2008, 22:44

Петлите са знамение за прошка

  Poesía
1.1K 0 5

Крия се в сенките като Слънцето,
изгрявам, само щом ме повярват,
петлите са знамение за прошка,
на разсъмване  ме изповядват...

 

Мълчанието е моят замък от обичане,
сама си приставам в очите на другите,
крада се от чуждите мисли и спомени,
да не стана по-нормална от лудите.

 

От огледалата бягам като смелите,
да не би да забравят да се счупят,
че после ще искат да им плащам
за любов, която не могат да купят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    Ще съм ти благодарна ( наистина), ако ми кажеш, кое е нескопосаното ?
    В смисъл уважавам мнението и признанието ти,но аз дълго мислих римата и ритъма
    Кажи къде бъркам, за да го поправя
  • Много интресна образност...но нескопосно направена като стих!
    Работа му трябва още! Харесах идеята ти!
  • изключително силно! грабна ме още със заглавието! Поздравявам те!
  • Искрено и дълбоко - Благодаря !
  • Замисляш, Съни!
    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...