Крия се в сенките като Слънцето,
изгрявам, само щом ме повярват,
петлите са знамение за прошка,
на разсъмване ме изповядват...
Мълчанието е моят замък от обичане,
сама си приставам в очите на другите,
крада се от чуждите мисли и спомени,
да не стана по-нормална от лудите.
От огледалата бягам като смелите,
да не би да забравят да се счупят,
че после ще искат да им плащам
за любов, която не могат да купят.