Крия се в сенките като Слънцето,
изгрявам, само щом ме повярват,
петлите са знамение за прошка,
на разсъмване ме изповядват...
Мълчанието е моят замък от обичане,
сама си приставам в очите на другите,
крада се от чуждите мисли и спомени,
да не стана по-нормална от лудите.
От огледалата бягам като смелите,
да не би да забравят да се счупят,
че после ще искат да им плащам
за любов, която не могат да купят.
© Свобода All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
