7 дек. 2008 г., 22:44

Петлите са знамение за прошка

1.1K 0 5

Крия се в сенките като Слънцето,
изгрявам, само щом ме повярват,
петлите са знамение за прошка,
на разсъмване  ме изповядват...

 

Мълчанието е моят замък от обичане,
сама си приставам в очите на другите,
крада се от чуждите мисли и спомени,
да не стана по-нормална от лудите.

 

От огледалата бягам като смелите,
да не би да забравят да се счупят,
че после ще искат да им плащам
за любов, която не могат да купят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    Ще съм ти благодарна ( наистина), ако ми кажеш, кое е нескопосаното ?
    В смисъл уважавам мнението и признанието ти,но аз дълго мислих римата и ритъма
    Кажи къде бъркам, за да го поправя
  • Много интресна образност...но нескопосно направена като стих!
    Работа му трябва още! Харесах идеята ти!
  • изключително силно! грабна ме още със заглавието! Поздравявам те!
  • Искрено и дълбоко - Благодаря !
  • Замисляш, Съни!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...