15 sept 2015, 1:25

Петнадесети септември

1.1K 0 7

„Училище, не идвай!
За мъничко поспри!
Не ме откъсвай още
от летните игри!

 

В морето ми се гази,
горите ме влекат,
обичам пещерите,
а и за кой ли път

 

не мога да навикна
на твоя строг надзор?!...
Училище , защо ме
държиш като в затвор?...“

 

„Не може, ученико!
Не бива, разбери!
Не смей да пропиляваш
без мен и миг дори!

 

Животът е - ДА ЗНАЕШ!
И все да ти върви!
Затуй недей да хленчиш,
А с мен се залови!

 

А то - морето - ТВОЕ!
ще бъде утре пак!
И пòходи ще правиш
в горите все до здрак!

 

А и изследовател
да станеш - пещерняк,
от МЕН! съвет ще дириш,
затуй не тропай с крак!“

 

„Училище любимо!
Как всичко обясни!
При теб веднàга идвам -
заради б`ъдни дни!!!“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Минев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вместо „Странна работа. Сигурен ли си?“ очаквай потвърждение чрез сайта. Няма как по друг начин да те убедя. !
  • Към Andromaha!!!
    Все още виждам или поне се опитвам.
    В прозореца за оценки все още - 22.09.2015год. , 05:25ч. се вижда и твоето! ѝме.

    Опит за „вталена танка“ по Andromaha (Белла) - „Ти май по навик взе да ме виждаш, дори там, където ме няма “ :

    Ти май по навик
    взе да ме виждаш дори
    там, където ме
    няма
    *

    (впрочем* - емотиконът е част от „вталената танка“) !
  • Благодаря,
    donchevav (Венета ), eliboto (Лейди Фокс), AdelaideKaltenberg,
    Ina73 (Ина Александрова), ninalubomirova86, Andromaha,
    Eva55 (Евелина Стоянова), Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) и
    tanq_mezeva (Таня Мезева)!

    И нека някогашното „Учѝлище - мъчѝлище“ - „обръщение“,

    което всички ние помним,

    се замени с истинското:

    „УЧЍЛИЩЕ - СВЕТЍЛИЩЕ!“ !

    АМЍН!!!

    !
  • Децата заслужават тези стихове!
    Хареса ми!
  • Честит първи учебен ден на всички ученици, родители и учители!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...