Петнадесети септември
„Училище, не идвай!
За мъничко поспри!
Не ме откъсвай още
от летните игри!
В морето ми се гази,
горите ме влекат,
обичам пещерите,
а и за кой ли път
не мога да навикна
на твоя строг надзор?!...
Училище , защо ме
държиш като в затвор?...“
„Не може, ученико!
Не бива, разбери!
Не смей да пропиляваш
без мен и миг дори!
Животът е - ДА ЗНАЕШ!
И все да ти върви!
Затуй недей да хленчиш,
А с мен се залови!
А то - морето - ТВОЕ!
ще бъде утре пак!
И пòходи ще правиш
в горите все до здрак!
А и изследовател
да станеш - пещерняк,
от МЕН! съвет ще дириш,
затуй не тропай с крак!“
„Училище любимо!
Как всичко обясни!
При теб веднàга идвам -
заради б`ъдни дни!!!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
!
“ :
