Обличайки невидимите дрехи,
се връщам към началото на крайния въпрос.
По бримките на чуждите утехи
ще виждам случилото се на каменния мост.
Забавено, но все така забързано,
към нощните завои пак вървим.
Почти изправени - прегърбени за малко,
се давим в облак от цигарен дим.
Студът е като наша сянка -
в нощта на този празник наш.
Догонва ни прокудената дрямка
на доживотния ни стаж - ...