16 feb 2022, 11:16

Певицата на морето

  Poesía » Civil
658 0 1

   Певицата на морето

 

Здравей, как си, приятелко на морето,

пееш своите песни с поглед към небето.

Отново бургаското море навява тъга,

и рибарските мрежи изплетени от мъгла.

 

Морето синьото със своята добра тишина,

то ни успокоява, радва нашата добра душа.

Обеща да ни чакаш на последната гара

и ще дойда до нашето море, една моя мечта.

 

И твоята Магдалена и нашите мили деца

вървят по нашите дири, по стъпките ни по брега.

А бурно е морето но не ги отмива с вълнà,

те остават и ще продължат пътя ни на света.

 

Налей си чаша вино с любимият човек,

един човек с ценностите от миналия век.

И любовна магия добра ти му направи,

миналото било е, забрави и продължи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...