Здравей, как си, приятелко на морето,
пееш своите песни с поглед към небето.
Отново бургаското море навява тъга,
и рибарските мрежи изплетени от мъгла.
Морето синьото със своята добра тишина,
то ни успокоява, радва нашата добра душа.
Обеща да ни чакаш на последната гара
и ще дойда до нашето море, една моя мечта.
И твоята Магдалена и нашите мили деца
вървят по нашите дири, по стъпките ни по брега.
А бурно е морето но не ги отмива с вълнà,
те остават и ще продължат пътя ни на света. ...