Певицата на морето

Здравей, как си, приятелко на морето,

пееш своите песни с поглед към небето.

Отново бургаското море навява тъга,

и рибарските мрежи изплетени от мъгла.

Морето синьото със своята добра тишина,

то ни успокоява, радва нашата добра душа.

Обеща да ни чакаш на последната гара

и ще дойда до нашето море, една моя мечта.

И твоята Магдалена и нашите мили деца

вървят по нашите дири, по стъпките ни по брега.

А бурно е морето но не ги отмива с вълнà,

те остават и ще продължат пътя ни на света.

Налей си чаша вино с любимият човек,

един човек с ценностите от миналия век.

И любовна магия добра ти му направи,

миналото било е, забрави и продължи.