10 jul 2019, 18:27

Пиеро

3K 28 44

Кристален звън и блясък на сребро.
Под трепетния звук на клавесина
танцува пак, танцува Пиеро,
опиянен от самота и вино.

Кръжат край него в шумния салон
с фриволен смях игриви Пиерети,
а той отвръща със учтив поклон
на техните усърдни пируети.

Играе ролите си ден след ден,
загадъчен под бялата си маска:
замислен, тъжен, весел, възхитен,
разплакан, трогнат и измамно ласкав...

Но като истински велик герой
ревниво крие малката си драма,
че всъщност само нея чака той
и търси я, но знае, че я няма.

А в късна нощ, когато падне мрак,
душата му простенва като струна.
И не заспива, но сънува как
ще я посрещне и ще я целуне.

А тя, забравила за своя мим,
неблагодарна и безгрижно млада,
под погледа на всеки нов любим
танцува сред тълпата на площада.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jereena Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Милена! Извинявам се за закъснелия отзвук, но в последно време съм заета с други неща и не следя редовно какво се случва тук.
  • Красиво и разтърсващо!
  • Благодаря, Момчил Манов, за ласкавата оценка и за добавянето в Любими! От доста време не съм писала тук - отбивам се понякога, за да чета творбите на автори, които харесвам. Затова знакът, че моят Пиеро отново е докоснал нечия душа, истински ме зарадва.
  • Раз- ко - шес - тво !!! Напълни ми душата !!!
  • Добро утро, Вяра Благодаря за коментара и за оценката. Хубав ден!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...