Пиеро
Кристален звън и блясък на сребро.
Под трепетния звук на клавесина
танцува пак, танцува Пиеро,
опиянен от самота и вино.
Кръжат край него в шумния салон
с фриволен смях игриви Пиерети,
а той отвръща със учтив поклон
на техните усърдни пируети.
Играе ролите си ден след ден,
загадъчен под бялата си маска:
замислен, тъжен, весел, възхитен,
разплакан, трогнат и измамно ласкав...
Но като истински велик герой
ревниво крие малката си драма,
че всъщност само нея чака той
и търси я, но знае, че я няма.
А в късна нощ, когато падне мрак,
душата му простенва като струна.
И не заспива, но сънува как
ще я посрещне и ще я целуне.
А тя, забравила за своя мим,
неблагодарна и безгрижно млада,
под погледа на всеки нов любим
танцува сред тълпата на площада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jereena Всички права запазени
Благодаря за коментара и за оценката. Хубав ден!