21 nov 2009, 8:47

Пиеса в четири действия

761 0 12

 

Пиеса в четири действия

 

Неповикан нахлува при мене

спомен топъл, далечен, но свеж

и прогонил съня ми, смутено

с дъх топи насъбраната скреж.

 

Чисти улици, дъжд ранобуден.

Лятно утро. Цари тишина.

Спи градът. Ден очаква го труден.

А аз крача широко сама…

Във гърдите ми леко се плиска

потопено в хипноза море.

Върховете пред мене са близки

и без покрив е мойто небе.

И едно несъмнено е ясно –

че съм с мисия важна в света,

че родена съм само за щастие,

за добри и велики дела…

 

Миг, поспри! Спри, безмилостно време!

Даже заедно с мен се върни.

Живи въглени в спомена дремат –

разрови ги, живот им вдъхни!

 

И понякога, без да ме пита,

топъл повей отново струи

и от въгленче, с пепел покрито

трепва пламък и храбро пълзи…

 

 

*второ действие е писано преди десетки години, а градът, колкото и да не ни се вярва сега, е София :)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Превръщай миналото в такива стихове - и ето ти го новият огън! Цяла поетична клада! Стоплих се! Взех си и за мен! С благодарност!
  • Остава да продължиш пиесата...
  • Благодаря ви, Ангел и Мони!
    Беше, Аконитин, беше...Току-виж пак стане - осмото чудо на света, а?
  • Красиво е и да, преди десетина години града беше това.
  • Колко ми е познато... Редиш ги думичките, Нели! Овации!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...