Пиеса в четири действия
Пиеса в четири действия
Неповикан нахлува при мене
спомен топъл, далечен, но свеж
и прогонил съня ми, смутено
с дъх топи насъбраната скреж.
Чисти улици, дъжд ранобуден.
Лятно утро. Цари тишина.
Спи градът. Ден очаква го труден.
А аз крача широко сама…
Във гърдите ми леко се плиска
потопено в хипноза море.
Върховете пред мене са близки
и без покрив е мойто небе.
И едно несъмнено е ясно –
че съм с мисия важна в света,
че родена съм само за щастие,
за добри и велики дела…
Миг, поспри! Спри, безмилостно време!
Даже заедно с мен се върни.
Живи въглени в спомена дремат –
разрови ги, живот им вдъхни!
И понякога, без да ме пита,
топъл повей отново струи
и от въгленче, с пепел покрито
трепва пламък и храбро пълзи…
*второ действие е писано преди десетки години, а градът, колкото и да не ни се вярва сега, е София :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
