Пиеса в четири действия
Неповикан нахлува при мене
спомен топъл, далечен, но свеж
и прогонил съня ми, смутено
с дъх топи насъбраната скреж.
Чисти улици, дъжд ранобуден.
Лятно утро. Цари тишина.
Спи градът. Ден очаква го труден.
А аз крача широко сама…
Във гърдите ми леко се плиска
потопено в хипноза море.
Върховете пред мене са близки ...