23 dic 2019, 11:01

Пигмалионe 

  Poesía
599 0 0
Когато полумракът е изстинал
и морно се отпуска върху теб,
когато са забравени причините,
когато са се върнали годините
във тялото след любене свирепо,
изваял своята мечта, Пигмалионе,
най-после си я съживил
и в мрежа от коси улавяш спомени,
а от съня й отмаляла радост рони
откъслечните строфи от неписан стих.
До теб лежи.
Допреди малко с тебе разговаря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??